Мисли позитивно

Живеем в интересни времена. Забързани, стресирани, уморени - често забравяме да се радваме на вълшебното пътешествие, наречено живот! И за какво? Проблеми в работата, вкъщи, проблеми с приятелите, любимия човек... проблем винаги има. Точно когато решите, че сте оправили нещата и всичко е ок, все ще се намери какво да се прецака. Решение обаче има! Всичко зависи от гледната точка. Както се казва: „ако животът ти предложи лимони – направи си лимонада”.

Ще кажете, „без пари какви лимони, какви пет лева”? Пари се изкарват, здраве не се купува! А малко хора си дават сметка, че стресът и притесненията атключват много по-страшни неща от финансови или социални проблеми. Затова сменете нагласата си – мислете активно и позитивно.

Първоначално звучи лесно, но в действителност е адски трудно да успееш да накараш отрицателните мисли да станат положителни. Ако започнете да тренирате всеки ден, всеки час, всеки път, когато се хванете, че разсъждавате негативно върху дадена ситуация с времето ще усетите как всичко около вас ще се промени. И то към по-добро!

На пазара има десетки книги-самоучители, потърсете подходящата за себе си. Разнообразието означава право на избор, а изборът винаги трябва да е изцяло ваш. Макар и да звучи безумно и много от вас да гледат на йогата и медитацията скептично, нека все пак отбележим, че тези техники действат. Дори медицината, в частност много лекари и психоаналитици, подкрепя тезата, че определени положения на тялото стимулират душевното, умствено и телесно здраве.

Съществува будистки разказ, описващ живота на мъж, който зарязва всичко на 23 години, за да замине за Тайланд и да стане монах. Мъжът започнал служба в местен манастир, а негов учител бил най-мъдрият и уважаван монах в Тайланд. По това време манастирът тепърва се изграждал и младежът се включил активно в построяването му. Когато му възложили да иззида една от стените, той приел изключително сериозно задачата. С огромно старание и отдаденост в продължение на много дни, той строял стената тухла по тухла. Когато тя била готова и младият монах се отдръпнал встрани, за да й се порадва, установил, че две от тухлите са поставени криво. Засрамен и ужасен, че не е успял да направи стената като хората, той помолил учителя си да му позволи да я събори и да я изгради отново. Мъдрият учител категорично му забранил!

Така стената, с двете стърчащи грозни тухли, останала, а младият монах изпитвал силен срам и неудобство от непохватно свършената работа в продължение на години. Всеки път, когато минавал покрай нея, виждал тухлите и го обземал яд.Един ден, след много години в манастира го посетил приятел. Докато монахът го развеждал и обеснявал как всичко е дело на монасите, той му посочил стената, която издигнал отдавна. Приятелят му възкликнал: „Браво, каква красива стена”.  Учуден от възхищението на приятеля си, монахът попитал: „Нима не виждаш двете ужасни и криви тухли?” - „Да, виждам двете криви тухли, но виждам и останалите 998 перфектно поставени!” , отговорил приятелят.

Нека всеки сам си направи извода. Ние само ще допълним, че разказаната история е действителна!