Щастливото ни семейство!

 
Щастливото ни семейство!

 
Рейтинг: 3.00
(2050)
*Нашата Фото Галерия*
*Любими неща*
4 упражнения за ефективна памет
*ПЕСЕН НА МАМА И НЕЙНОТО МОМИЧЕ*
*ЗАЕТА МАМА*
*Татко забравя*
*Детски стихчета,песнички и приказки*
*Текстове на песни*
* Любопитно *
*РАЗНИ НЕЩА*
*Здраве*
*Козметика*
*Рецепти*
* Законите на Мърфи *
* Цветя *
*Традиции*
*Картички*
*Когато си мислиш, че не те гледам*
*Что такое любовь? *
*На моето дете*
*Мъдростта на децата*
*Всеки ден е изключителен*
*13 фрази за живота-Габриел Гарсия Маркес
***Тостове***


За контакти *Музика* Видео Глог

*Здраве* / *Защо боледуваме?*

*Защо боледуваме?*
15.06.08 15:03

Защо човек се разболява? Древната медицина отдавна е отговорила на този въпрос – защото е в конфликт с душата си, защото не е в хармония с Вселената, защото поведението му не е в съзвучие със сърцето му.

А какво точно е душата? Душата – това са нашите чувства и емоции. Именно те определят мислите, желанията и постъпките ни. Когато са положителни, могат да ни излекуват и предпазят, а когато са негативни ни разболяват и отнемат жизнеността ни.

Древните мъдреци са определили седем смъртни гряха – гняв, преяждане, гордост, униние /ленност, инертност/, завист, скъперничество и блудство. Някои добавят към тях и осми грях – скръбта. Както можем да видим четири от тези седем гряха са чувства – емоционални състояния.

Много древни философи, лечители и окултисти определят три начина, по които жизнената, магнитната сила изтича от човека и се пораждат болестите. Това става чрез отрицателни емоции, неконтролирани желания и негативни състояния на въображението или отрицателни мисли и представи.

Големият френски хирург д-р Поше допринесъл много за развитието на природолечението, разделя емоциите на цяла гама от цветови чувства: черни, сиви и червени, които са отрицателни емоции и сини – положителни.

Черните чувства са страх, уплаха, тревога, безпокойство, срам, боязливост, угризения на съвестта. Сивите чувства са нервност, нетърпение, прекалена чувствителност, печал, омърлушеност, меланхолия, ожесточеност, склонност за очерняне на другите. Червените чувства са гняв, злоба, възбуда, омраза, завист, склонност към подиграване, хапливост, ревност.

Смята се, че черните чувства влияят на дишането, кръвообращението, функциите на ендокринните жлези. Тези чувства изчерпват жизнеността и човек се чувства отпаднал. Ако дълго време е под тяхно влияние той става равнодушен, ленив, апатичен. Червените чувства провокират отделянето на много токсини. Те смущават нервите, жлезите с вътрешна секреция и сърцето. Колкото да сивите чувства, те се смятат за болести на духа. Те са опасни, защото са дълготрайни, вмъкват се незабелязано и засядат в подсъзнанието.

Отрицателните емоции са вредни за организма, те отслабват защитните му механизми. При продължително въздействие те оставят дълбоки следи в почти всички тъкани и органи. Пристъпите на гняв и силен страх се равняват по вредност на алкохолно опиянение, а меланхолията, продължителната тревога, злобата, омразата могат да се сравнят по последствия с прекаран грип.

Емоциите и чувствата, които изпитваме, са в основата на почти всички заболявания. Това споделя и Джон Бейнс, съвременен американски автор и окултист. Според него в нас има сили, които пречат за правилното функциониране на нашата машина – комплекси, задръжки, отрицателни или разрушителни чувства и мисли. Животът ни зависи много повече отколкото си мислим от душата. Всичко, което по-късно се проявява физически, произтича от нея. Ако човек се разболее, то е защото душата е болна. Ако остарява, то е защото душата остарява. Ако го преследва „лош късмет” и не постига нищо в живота, причината е пак в душата. Ние ежедневно се издигаме или падаме в зависимост от преобладаващите в нас сили. Когато сме обезсърчени, тъжни, уплашени, когато изпаднем в меланхолия и песимизъм, ние сме завладяни от разрушителни сили. Депресията, песимизмът, мрачните мисли, омразата, ревността, поробващата любов са прояви на силите на разпадането. Меланхолията и тъгата също са мощни разрушителни сили. Те постепенно изсмукват запасите от положителна енергия, докато причинят болест и смърт.

Болестта е видимата част на едно дърво, което се подхранва от негативните състояния на индивида. Всичко онова, което наричаме болести, води началото си от душата, дори и чисто физически травми – като счупен крак например. Нищо не става от самосебе си, всичко има причина, която трябва да търсим във вибрациите на душата. Болестта обикновено се дължи на психическо и ментално състояние с деструктивен характер, което отдавна се крие в душата. Именно за това болестта, лекувана по традиционния начин изчезва, но коренът й остава в душата и може пак да разцъфти при повтаряне на негативните състояния, които я подхранват.

Когато през 20- и 30- години на миналия век английският лекар Едуард Бах разработва своя метод на лечение, базиран на цветните есенции, той също стига до извода, че болестите са следствия на отрицателни душевни състояния – страх, подтиснатост, ревност, вкопчване, критичност и пр. Те нарушават баланса и правилното функциониране на организма. С възстановяване на енергийното равновесие, в него се възвръща естествената радост от живота, любовта и спокойствието в душата, а в резултат на това болестите отшумяват. Защото те са само сигнали, че нещо с емоциите ни не е наред. Именно според това, кои точно емоции и чувства са нарушени, д-р Бах разделя своите цветни есенции в седем основни групи – страх, несигурност, липса на интерес към настоящето, самота, свръхчувствителност към влияния и идеи, подтиснотост или отчаяние и прекалена загриженост за благополучието на другите.

Според източната философия ние страдаме най-много от нашата гордост, притесненията ни, страстта за власт, пари и удоволствия, ненаситната ни привързаност към определени същества и предмети.

Заедно с любовта и радостта, вътрешния душевен мир е един от плодовете на духа. Той е един от източниците на духовност, жизненост и енергия. Вътрешният мир има много врагове – гняв, нетърпимост, инерция, леност, скръб, тревога, страх и още много отрицателни емоции.

Според Елифас Леви, най-много за нашето състаряване и загрозяване допринасят омразата и язвителността, лошите присъди, които раздаваме на другите, изблиците на наранена гордост и суетност, неудовлетворените ни страсти. Той казва също, че великият магически способ за запазване на телесната младост е да се предпазва душата от остаряване като се съхрани изначалната свежест на чувствата и мислите.

Леността, инерцията, унинието са сред седемте смъртни грехове. Тя не е чувство, а по-скоро състояние на душата, произтичащо от последователното и дълбоко отдаване на необуздани чувства, емоции и страсти. Ето какво казва Елифас Леви за него: “Истинското зло – онова, за което няма цяр – е инерцията. Човек трябва да работи, трябва да действа. Нещо повече, самата Природа наблюдава това и ако не вървим към живота с всичката храброст, която имаме, тя ни захвърля с все сила към смъртта. Тя влачи ония, които не желаят да вървят. Природата разпознава и възнаграждава само работливите. За да живеем истински, трябва да действаме. Действието винаги надделява над инерцията и я влачи на колесницата си”.

Известния природолечител и привърженик на лечението с билки Петър Димков, също отделя внимание на отрицателните емоции. Той казва, че те са рушители на здравето и красотата. Едните произхождат от страха и свързаните с него безпокойство, дълбока скръб, грижи, съжаления, угризения на съвестта, мрачен поглед върху живота и обезсърчение. Другите са гняв, завист, ревност, отмъстителност, кариеризъм, язвителност, зломислие и злословие, склонност към подценяване качествата на другите, притворство, виждане само на лошите неща у другите. Тези чувства разрушават здравето и загрозяват човека. Когато ги изпитва, той излъчва отрицателни вълни, които се възприемат от околните и ги кара да го отбягват и да не го харесват. Хората се привличат и привързват към хора с положителни мисли и чувства, които излъчват доброта, любов, отзивчивост, искреност, а несъзнателно отблъскват хората с отрицателни чувства. Трябва да се научим да владеем чувствата си и да не им се поддаваме. Да избягваме страха, притесненията, тревогата, гнева, завистта и ревността, скръбта и всичко онова, което угнетява духа. Тези емоционални състояния влияят отрицателно на вегетативната нервна система. Трябва да се справяме с всичко, което може да бъде причина за смущение, да отхвърлим всичко, което може да причини възбуда, телесно или психическо угнетение.

Интересно е, че подобно разрушително въздействие върху нервната система и организма имат и някои силни и неконтролирани положителни емоционални състояния. Така например силната радост, нетърпението, възбудата, неовладените страсти, любовните копнежи, вълнения и желания, особено когато не са споделени от другата страна. Тогава човек не може да изживее и изрази своите чувства и емоции и ако това състояние продължи дълго, води до опасни блокажи на подсъзнателно и емоционално ниво. Особено често и опасно това се появява при младежите, които все още нямат изградена и осъзната емоционалност.

Учителят Петър Дънов, чийто последовател е бил самия Лев Толстой, също засяга въпроса за вредата от негативните емоции в много от своите беседи. Отрицателните мисли или разрушителните чувства са отначало в невидимите тела на човека – астрално, емоционално и пр. После те, със своите трептения слизат в етерното, а от него във физическото. Когато слязат във физическото тяло, те нападат със своите трептения онези органи, с които са сродни по характер. Могат да нападнат бъбреците, черния дроб, сърцето, белия дроб и да ги разрушат или предразположат към болест. И тогава поради най-малката външна причина, органът заболява. Много от болестите се дължат на смущения в чувствата. Когато смущенията са от чувствен характер, те засягат сърцето, черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Всеки един недъг на физическото поле се дължи на духовни причини. Мразите някого – ще пострадат гърдите. Завиждате ли – ще ви стегне сърцето. От завист, ревност, съмнение, подозрение – ще пострада черния дроб. Угаждате ли си много в яденето – ще заболее стомахът. Гневите ли се – ще разтроите нервната система. Гордостта е причина за много заболявания. Ракът, туморите, от които страдат хората, се дължат на противоположност или противоречиви чувства, на дисхармония мужду главния мозък и симпатичната нервна система, на порочен живот, на алчност”.

Учителят съветва, че всички болести се лекуват чрез смирение. Човек се освобождава от болезнени състояния чрез смирението. Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце.

Здравето се възстановява чрез мисълта, но се поддържа чрез човешките чувства.

Подготви

Ваня Ангелова

По материали в чуждия печат и интернет

Взето от biozona.eu

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1093